Формат за разпечатване

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[m_g]

Да разкажа и аз за моята Волга.
Ще кача разни писания от март 2016 насам.

След дълги години чакане, в понеделник сбъднах дългогодишната ми мечта да имам "Волга". Изборът ми падна върху ранна 3-та генерация от 1964г. М-21М е експортната версия на първите трети серии (1962-1964г.)



Волгата е комплектна, на оригинална боя, дори ламповото радио работи. По пода няма нито една дупчица или кърпено, праговете частично са правени и има тук там чукнато и мацнато по боята. Върви и спира отлично, няма скърцане и тропане, нито луфт във волана. Скоростите и диференциала не вият, превключва мазно. Има да се почисти основно, заводските 52 годишни мокети са здрави и налични, седалките са с калъфи и също изглеждат запазени отдолу. Колата е със сравнително редкия за модела син цвят. Пробег по километраж - 79500 км, като я гледам, вероятно са реални.









Тука е рано сутрин, покрита от скреж. Хубаво нещо е хромът!


Колата е купена нова от човек, роден през 1929г. През 2005г. е карана за последно, от тогава има винетки по стъклото. Преди около месец я купува собственик на автокъща и директно я пусна на обява. По едно време намали цената. Свързах се с него. Прати ми снимки. Разбрахме се да я направи годна за каране и да я пусне в движение. Той постави нови помпи на спирачките и съединителя (на М-21 те са в общ чугунен корпус заедно с казанчето и вървят в магазините по 120-150 лева). Обезвъдушена и регулирана, Волгата спира прекрасно. След нови китайски кабели и свещи двигателят работи добре. Върнат е на място оригиналният карбуратор К-124Д заедно с инерционно-масленият филтър.
Минава КАТ, пусната е в движение.
Вдигаме се с един приятел. Колата е това, което е и на снимките. Оригинална и с отлична база за възстановяване.
Беше сюрреалистично, когато двигателят запали от четвърт и след секунди в купето се разнесе музика. В главата ми веднага изскочи асоциацията с Кристин и злия чичо Льобей. Нещата се оказаха прозаични. Оригиналното радио работи и в Силистра хваща някакви станции.
Попазарихме се малко, свалих леко цената заради следите от масло във водата. Като отидеш на другия край на България с платформа, няма как да се пазариш успешно. Не падам от небето и не съм имал илюзии. Стиснахме си ръцете. Без никакви проблеми я прехвърлихме. Край, моя е!

Докарахме си я до София. Повозих се из квартала. Супер е, но още й е рано за активно каране. Има да оправя разни дреболии - например зареждането. Сложен е алтернатор от ВАЗ 2101, който май не работи... Имам около 8 такива. Ще почна от бушоните де...
Има да се свали глава и да се направи. Леко влиза масло във водата. Нищо страшно. Новите гарнитури за навсякъде вече ги купих. Големият Жоро от Обеля обеща да ми я направи. Мисля да я резна с 3,5-4мм и да й сложа повдигателни пръти от двигател ЗМЗ 24Д. Реално ще получа едни 8-10 коня и ще й сваля разхода с 1-1,5 литра.
Има газова и я взех с пълна до горе бутилка. Бензиновият резервоар изглежда здрав.
В крайна сметка източих водата и в събота я почвам...
Получих и книги към нея, включително оригиналната инструкция за екслоатация.
Другото, което мисля да направя, е да сложа маслена помпа от УМЗ 414 или 417 (УАЗ) със редукционен клапан, както и преходник от УМЗ 451М (УАЗ 469 от 78-9г.)
Помпа ще си купя нова.
Търся ей този преходник - горният на тая снимка. Руснаците му викат китара. Слаган е на джип УАЗ 469 в края на 70-те.
 

Идеята е да мина на пълнопоточен маслен филтър и да разкарам безумната концепция с двата филтъра. Пробвал съм, със съвременните масла двата филтъра не работят. И Варшавата ми вече е с пълнопоточен...

Има да се чисти и то яко. Продадоха ми я без да е измита и подготвена за продаване. Чудесно е, че вътре са се запазили всичките мокети, плюс върху тях комплект гумени стелки за М-21.

Купето ще бъде консервирано. Ще поизправим най-фрапантно кривите ламарини и след полиране на боята ще видим какво следва.
Все едно, Волгата е на 52 години и до няколко седмици ще лети по шосето.
А как возиии!!!

Много съм доволен!

----
През уикенда се заех с Волгата. Основен проблем беше зареждането. Старият собственик беше поставил алтернатор Г221 от ВАЗ с реле-регулатор РР-380. До тук добре, но не работи.
Няма и да работи като хората без реле и контролна лампа за зареждането. При Г221 тя е вързана към звездния център и е ключова за работата на генератора в началния момент.
Взех си от запасите ново реле РС702 съветско, пуснахме му кабелчета. Намерих в един магазин лампа за табло за стара Волга и УАЗ. Съответно вече си имам контролна лампа, скрита в отвора между таблото и кормилната колона. От шофьорското място се вижда, иначе е скрита. Нямах под ръка цветни кабели, та всичките 4 на релето са еднакво сини, ама нейсе - аз знам кое къде отива.


В добавка се оказа, че и самия генератор е заминал. Взех един от запасите, сложих го, той окъсил. Полудях. Един приятел тамън в събота си докара новия Москвич 408 - 1969г. с 4-те фара. Направихме взаимноизгоден бартер - Г108 нов за Г221 рециклиран. Донесе ми го в 8:00 в неделя, аз от 7:45 бях пред блока и вече бях свалил злополучния окъсен генератор. След още 15-20 минути Волгата доволно ръмжеше, а стрелката на ампермера показваше приятни за окото стойности. Оказа се, че реле-регулатора е изправен и колата държи 13,9В освен на празен ход.

И както си тракаше тихо на празен ход, а аз седях в не особено чистия салон ухилен до уши, прикиха и угасна. И отказа да пали. Викам си - кво й стана? Въртях винтове, ръчках изпарителя. Той милия, взел, че замръзнал. Айде по едно време запали с пълна газ. Кашля, киха... Гасна, бръмча, накрая позагря. Изпарителят - все така студен. Офф, не е обезвъздушен. развъртях скобичката, обезвъздуших го, размрази се. Източих конденза от него. Понеже бях въртял вече твърде много, се хванах, и я регулирах изначално.
Разгеле, запали и почна да работи относително добре. Има неплътни клапани и е далече от идеално, ама пак става колкото да се мести в пространството.

Намерих си включвател за светлините за заден ход и го сложих. Деди беше омотал стария с изолирбанд.


Трябва да гресирам лостчето. Светлините за заден ход обаче заработиха веднага:


Оправихме несветещия преден десен габарит. Класика - кал във фасонката. Светна.

Изпробвах фаровете за мъгла. Десният е без стъкло, ама и двата светят.


Бръмчи, свети, всичко й е платено. Остъргах винетките за 2005г. Изкарах я за разходка до кварталната автомивка. Волгата вероятно получи първата си истинска баня за новото хилядолетие.


Миячът изрина Авгиевите обори. Заводските мокети бяха изпрани. Корите на вратите светнаха. Багажникът го михме с водоструйка. Пъклените дела на мишките отидоха в канала.

Събрахме се весела компания и тръгнахме на разходка. Волгата няма ряз и тресе от кардана. Чува се лагера на предно дясно колело. Обаче се движи на собствен ход. Спирачките са отлични. Малко фотоси от първото ми 50 км пътешествие с Волга.








И двата задни калника са ожулени, очаква ги ремонт.




И за финал оправих неплътно затварящия се капак на багажника. За 52 години оригиналното уплътнение беше се разложило и превърнало в битумоподобна маса. Оскубах го най-вандалски от капака. За 12 лева в събота си купих чисто ново уплътнение за ВАЗ. Нахлузих го на ръба на каросерията. Пасна все едно е оттам. Даже на дължина дойде тамън. На Жигулата идва дълго и се реже. На М21 не стигат 2 см, които дойдоха при ключалката. Хлоп капака - затваря се плътно. В интерес на истината, от стария собственик имам завещано и ново (по-скоро немонтирано) оригинално уплътнение, както и още разни части и боклуци - изнесох две касетки чаркаляк и инструменти. Тия лепени уплътнения ме дразнят и подходих по пътя на полските конструктори - и на Варшава 223 уплътнението е на каросерията, не на капака.



Има още какво да се прави, но вече е в движение и относително изправна. За един уикенд - толкова!
----
Вчера ходих при едни хора, които са имали М-21. Обзаведох се с разни интересни неща за Волга и Варшава.
Най-интересна безспорно е чисто нова комбинация уреди за М-21 със синьо-зелената полусфера на скоростомера. Пробег - 900 метра на стенда в завода.







Откровено се чудя дали сега да ги разглобявам и да монтирам уредите на моята синя основа, или да си ги оставя, и когато пребоядисвам колата, да боядисам новата бяла основа в синьо и да ги монтирам.
----

Не спирам да работя по колата и мога да се похваля с някакви успехи.
През изминалия уикенд сменихме стъклоповдигача на предно дясно стъкло. В събота ходихме и свалихме здрав от друга Волга, на която е собственик мой приятел. Те и триъгълните прозорчета на Жигулата ми са от негова кола... Оказа се, че стъклото на Волгата някога се е извадило от шината (на повечето стари коли е набито през дебело парче гума или плътен битум). Та старецът "хитро" налял хелметекс в шината и боднал стъклото. Добро решение, стига стъклото да не се движи. При демонтажа на стария стъклоповдигач шината просто се отлепи.
Как я излекувахме? Изрязох от стара вътрешна гума две ленти (една идва тънка). Един опъва гумата по стъклото, двама държат стъклото да не падне, а аз с моите 115 килца набих шината в стъклото (с ръце и накрая внимателно с чука) . След пускане гумата допълнително се разширява и стегна брутално. Естествено, и стъклото, и шината ги почистихме и обезмаслихме преди операцията.
Монтажът е интересен. Наложи се да свалим триъгълното стъкло (има скрит винт под ключалката), развихме скритите винтове на мъхестото уплътнение (било е уплътнение, когато Лили Иванова е била изгряваща певица). Внимателно разкачихме вътрешната метална декоративна рамка и се сдобихме с достатъчно широко отвор да мине стъкло и шина.
Следва почистване и гресиране на новия стъклоповдигач, еквилибристика по намъкването му във вратата. Вкарах всичките плъзгачи в шината на стъклото и неподвижната шина (стъклоповдигачът е лостов на буквата "Х"). След финални регулировки се сдобих с работещ стъклоповдигач.

Вчера подкарах Волгата.
Беше забавно самото пътуване до работа. Нося две 11л шишета от минерална вода, пълни с гореща вода. Наливам, паля (на газ). Вънка е -1. Волгата мина през всичките задръствания успешно. Никого не блъснах, макар че челното стъкло се заледяваше, защото отоплението е изключено - ще го пусна като оправя главатаи спре да вкарва по малко масло във водата. В задръстването излизам, чистя стъклото и пак вътре. Двигателят прекъсва, гърми, ама работи.
Вечерта най-накрая врътнах центровката. Двигателят заработи нормално, вече не прекъсва. Улових още 10 коня, които свободно пасяха. Като му се направи главата, сигурно ще уловя още поне 15-20.  Въпреки, че още е куц кон, Волгата спокойно върви с 80 по Цариградско.
Направих пълно гресиране, ходовата част е наистина добра. Явно и старият собственик е гресирал редовно.
За моя радост спирачките са добри, кормилното управление няма наднормен луфт и Волгата минава учудващо гладко през неравностите.
Карданът се оказа тотална щета. Луфт в шлиците, скъсан отдясно крак на гумения тампон на висящия лагер... Каретата и те заминали.
Поръчах нов кардан комплект и утре, живот и здраве, е много вероятно да го монтирам.
Имам да й залепя нови уплътнения на вратите. Добре, че имам за Варшава комплект нови, а профилът е същия... Остава да оскубя старите и за 1 час ще е готова.

Задните светлини на М-21 винаги са ми били интересни. Мигачът е решен, като се включва в мигащ режим жичката за стопа (зад червения разсейвател има една крушка с 21/5 Вт за стоп/мигач и габарит). Типично американско решение. При натисната спирачка + включен мигач единия стоп свети постоянно, другия мига.
Белите стъкла отдолу са за заден ход.
Габаритите се виждат и отстрани.
 

Задният ход:


Много е приятно да я виждам, как ден след ден става все повече и повече на кола.
----

Вчера получих новия кардан.
Аз - щастлив закарвам Волгата в гаража на един приятел, че има канал. Малко се оказа широка, ама влезна...


С двама ентусиасти изхвърляме стария кардан навън. Новият го слагаме...


И удряме греда. Предната част се оказва с 3-4 сантиметра по-къса. Иначе всичко си е същото. Явно е от Латвия. След няколкоминутни ругатни решаваме да правим от двата кардана един.



Разглобихме новия, отвих с ключ 27, чук и мамата гайката на фланеца към задната част. На стария кардан гайката се въртеше на ръка, а вместо шплент имаше някакви остатъци. Измъкнахме скъсания гумен тампон от лагера на старата предна част. Бях си намерил нов тампон, реших да ползвам него. Не че е нов като години - и той е от Балканската война, ама ми се видя по - жилав от на новата предна част. Лагерът и предното каре на старата предна част се оказаха видимо здрави. Ще живеят още. Стягаме всичкото гайка.
Попътно сменихме тампоните на иначе скапаните задни амортисьори - да не хлопат.
Мръсни и зли се натоварихме на Волгата.
Газ!
...
Не тресе. 40-50-60-80-90! Не тресе бе, никаква вибрация няма!
Завъртяхме една победоносна обиколка за шок на хората с нормални коли. Да те изпревари в тъмното бързодвижеща се стара Волга с теглич, антистатик, на газ и със силистренски номера.
Безценно!
Волгата вече я пишеме в графата коли годни за движение. Не е зле!
----

От вчера Волгата М-21 е моя официално. Съвсем случайно ми се падна тематичен номер... 



Благодарение на моя приятел Стоян алуминиевото казанче за чистачките е реставрирано - залято отвътре с полиестерна смола и боядисано.
Залепих Варшавово уплътнение на шофьорската врата.
Колата върви доста добре въпреки, че моторът е все още с неревизирана глава.
----
След известно затишие, най-сетне намерих време за Волгата. В неделя времето беше хубаво и за два часа демонтирах цилиндровата глава.












Подозренията ми се потвърдиха. Имала е проблем и мунчовците са решили да минат само с нова гарнитура, без шлайф. В добавка май не са познавали нито динамометричния ключ, нито реда за стягане. Слава богу, не можах да скъсам нито една шпилка.
Съответно маслото е минавало от канала в задната част на главата към водната риза...

Замерих грубо дължината на повдигателните пръти... 287мм. Аха - не са скъсявани.

Вчера отнесох главата при Жоро Григоров в Обеля за цялостна ревизия. Мерим главата - висока е 97,5мм Значи ако и Волгата да е експортна, двигателят й е в най-дефорсирания вариант със степен на сгъстяване 6,7 и 75 к.с. Предлагала се е паралелно и със степен 7,15, и със 7,6 - съответно 80 и 85 к.с. Решихме да я сгъстим до 8,4 - според таблиците в руските сайтове това ще рече рязане до 94мм височина. Прътите ще скъсим до 283мм. С това гоня двигател ГАЗ 24Д - той е със степен на сгъстяване 8,2 и 98 к.с. При положение, че газовата остане, няма никакъв смисъл от разреден мотор. А и сега мин. октаново число на бензиностанциите твърдят, че е 95.

Така и така съм я разглобил - вчера на път за бате Жоро минах през магазина и си купих малко части.

Водна помпа ново руско производство - старата приклопваше като за лагери. А и мразя да гресирам. Тази е с капсуловани лагери, старата българска беше с гресорка.


Шпилки, месингови гайки за колектор, гарнитурки...




Маслена помпа УАЗ - УМЗ-414. Нали ще минавам на пълнопоточен филтър, та взех помпа от новия модел.




Нови осветителни тела за под предния и задния капак:

[m_g]

Главата беше цялостно ревизирана от Георги Григоров. Оказа се, че със си имал два криви клапана. Купих комплект нови клапани за М21 от едно време. Водачите се оказаха в добро състояние и не се наложи да се сменят. Главата беше фрезована и после шлайфана. Сега е със 4мм по-ниска от номинала и степента на сгъстяване е вече 8,4 вместо 6,7. Жоро скъси и повдигателните пръти също с по 4мм.


В събота се захванах с Волгата. Започнах с десния тампон на мотора, който се оказа несменяван в последните 52 години. Който е имал Варшава или Волга знае за каква мъка става въпрос, който не е, не му и трябва да се занимава. Проблемът е, че е много неудобно за бъркане и за стягане на гайките отдолу на тампона към стойката на гредата. Аз точно 3 часа си утрепах, за да завия две гайчици.  Това, че моторътбеше олекнал - без глава и навесно оборудване ми позволи лесно да го накланям накъдето трябва и така лесно се наниза щифтчето от горната страна. Навремето на Варшавата 4 души с лостове бая се препотихме.

Поставих главата, стегнах я по схема - първо леко, после на 4,5 кгм и накрая на 7,8 кгм. Никакви скъсани шпилки или проблеми. Гарнитурата намазах с графитна грес против залепване. Водната помпа си оставих старата - не е разбита още, реших да не се занимавам. Сложих нови гарнитури и уплътнител Виктор Рейнц. Задният капак на главата го монтирах с нова коркова гарнитура и пак уплътнител. Колекторите и те дойдоха с нова гарнитура, намазана с графитна грес.
Регулирах хлабината на клапаните. След намесата о главатаи прътите няма никакви проблеми с регулировката - ходът на регулировъчните винтове стига. Интересна особеност на Волгите е , че първи и осми клапан (изпускателни) се оставят на 0,20, а останалите са на 0,25-0,30 (аз ги направих на 0,25). Така пише в книгата, така ме посъветва и Жоро. Не че нещо ще й стане, ако всичките са на 0,25.



В добавка реших пак да модифицирам зареждането. Жигуловият генератор Г-221 идваше малко накриво. Имал съм много ядове от несъосен генератор и реших да го оправя.
Как? Моят приятел Драго от Бяла Слатина ми даде генератор Г-250 от УАЗ със все стойката и плъзгача. Аз пък изрових от килера един чисто нов Г-254 (това е Г-250 с вграден реле-регулатор). Пак от ГАЗ / УАЗ / ЗиЛ. Свалих шайбата от Г-250 и я сложих на новия генератор.



Пасна перфектно - той за там си е конструиран. Седи съосно. Има да му свържа маса; "+" - към Амперметъра - ще ползвам стария плюсов кабел; и В (възбуждане) - към + на бобината. Няма да има контролна лампа, нито реле за нея, както и реле - регулатор из коша, както и доста грозни сини кабелчета, дето ги пуснахме за да работи Г-221.

Остава да вържа водните магистрали и бензина и газта.
Следва възпламеняване и да видим ще меша или няма да меша. И дали ще върви?!

----
По отношение обработката на главата - първо е фрезована, а на финала е шлайфана.
Вчера беше драматичен ден.
Захванах се да оправям простотиите на силистренските газаджии. Бяха монтирали бензиновият клапан на плъзгача за алтернатора. Взех качествен маркуч на Gates и преместих клапана отстрани зад изпарителя. Поставих филтъра за бензина. Махнах от карбуратора едно излишно коляно и вече щуцера влиза директно в корпуса. Постарах се да няма остри извивки и маркучите за бензин да са далече от изпускателния колектор.
Почнах да връзвам кабелчетата и получих неприятна изненада. При монтажа на главата съм защипал 2см от едно тънко кабелче на газовата между главата и блока. Заех се да оправя тази простотия, която сам съм си направил.
Свалих капака на клапаните, оста на кобилиците и разхлабих гайките на главата. Отлепих я една идея, извадих добре размазаното кабелче. Айде обратно с динамометричния ключ.
Кобилиците идват:




Хлабините на клапаните само ги проверих, не се наложи да ги пререгулирам за моя изненада.


Завърших днея на тая фаза:


Днес ми се ще да закача ауспуха, да пусна кабелче за възбуждане на генератора, да свържа всичките маркучи, да налея вода и да я възпламеня най-накрая.
----


Оня ден най-накрая запали. Вчера доволен й врътнах малко регулировки. Доколкото поработи около час, не забелязах никакви следи от смесване на течности. Не пуши странни пушеци от ауспуха (отпред овоня квартала на горена грес - аз бях наплескал изобилно гарнитурата на колекторите).
Вързах ръчната газ. Оказа се много удобна екстра. Дръпната докрай двигателят работи на бая високи обороти, което подсказва, че ще мога да я карам по магистралата без да натискам педала.
Новият генератор Г-254 работи перфектно. Замерването показа стабилни 14,2V, независимо дали са включени фарове, или не.
Още не съм махнал всичките вече излишни жички и реленца, но скоро заминават в запас за Жигулата. Особено ме радва добре работещия механичен РР 380.
Като забележки - остана не съвсем оптималната работа на прекъсвач - разпределителя. Двигателят работи добре само в крайно положение на плъзгача. Мисля следваюата седмица да навържа електронното запалване с ново делко и нов привод. Може и да я засветя със стробоскопа, за да съм сигурен какво се случва и на какво предварение е.
Имам да сменя кабелите към акумулатора.
Мисля за нови свещи и кабели към тях. Вероятно ще взема от сините силиконови високоволтови кабели Тесла за Лада, че от тия на колата бие ток. И свещи Бриск като за Шкода и Варшава - те се справят добре на такива дърти агрегати.
----

Смених кабелите с чешки Tesla за Волга (оказа се, че има). Поставих нови свещи Brisk. Това са бившите PAL и доказано работят на двигатели със склонност към кофти смесообразуване, нагар и масло. От детските ми години знам, че семейната ни масларка Шкода 120 работеше оптимално с чешки свещи, та карам и останалите ми по-примитивни двигатели - Варшава и Волга с такива.
Подкарах Волгата след ремонта. Даже за сефте жена ми се повози и май й хареса. Е, седалките са за боклука и в скоро време ще я претапицирам. Има забележително подобрение на вървежа и въпреки липсата на центровка вече може да се говори за някаква динамика.

Като основен проблем остава разбитото делко. Вакуумният регулатор не е съединен (умниците са затапили щуцера за вакуум на карбуратора). Центробежният регулатор си прави каквото поиска. Навил съм делкото в максимално положение и авансът все едно не идва достатъчен.
Тази събота мисля да се саморазправя със запалителната система и да пробвам Волгата с чисто ново транзисторно запалване комплект - делко, бобина, вариатор и комутатор.
Много ми е кеф като виждам как колата става все по-жива.
----
Да се похваля - след едноседмични перипетии най-сетне имам добре работеща Волга.
В по-миналия петък заедно със Стоян М20 се хванахме да прекараме инсталация и да монтираме безконтактна транзисторна запалителна система от УАЗ. За целта от магазина на ул. Боруй бях купил привод за УАЗ - вход "права отвертка" и  изход "вилица" - две крачета, комутатор, вариатор, делко с индукционен датчик - китайско АТЕ и бобина Б116 (имаше ли буква или не - не помня).
Всичко ново и повече или по-малко - добре изглеждащо.
Пуснахме нова инсталация за комутатора. Монтажът на частите беше труден поради фабричните им дефекти. На комутатора при опит да отвием болтчето на се отпра целия извод. Приспособихме едно болтче за извод. Клемите на вариатора издържаха едно стягане и почнаха да се клатят. Приводът не искаше никак да влезе на място. Оказа се, че отворите му не са пробити на точното разстояние от оста на въртене и съответно запъва в шпилките от блока. Хващаме бормашината и ги разширяваме елипсовидно. И винтът за закрепване на делкото (плъзгача се стяга с него към привода), също не влиза - китайците са направили плъзгача точно, а отвора е малко по-навън и винта не може да се завие. Слагам плъзгача от старото делко и успявам да стегна.
Към 12 през нощта (почнахме към 19:30), стигаме до момента палене.
Не пали! Няма никаква искра. Поздравления за всичките му женски роднини. Стоянчо какво ли не направи, върза вариатора на късо, съвсем слаба искра се получи.
Както и да е. В следващите дни обикалях Волгата като объл камък. Рових, мерих с мултицета, нищо с нищо не идва така, като пише в интернет.
Отивам "при старците" във сряда, купувам си нов комутатор и вариатор. Монтирам - искра да те прибие. Отлично.
Ама няма центровка. И пак не пали.
Борих се с менте привода, редих кабели всякак - запали на два цилиндъра.
Разгеле накрая си купих и нов съветски привод. Плеснах делкото. Стартер. Запали от раз! Оказа се, че на менте привода горната част е на 90 градуса спрямо долната, докато на оригиналния са в една линия. В добавка едното ухо на ментето се спука.
Ето ги дефектните боклуци - към 80 лева в кофата:


Ето новото делко с привод и бобината. Снимката е след първото палене. Вече има и маркуча за вакуума. Тъпаците бяха задръстили щуцера на карбуратора (всъщност - останките от оригиналната месингова тръбичка и щуцера зад нея) с някакво архилепило. След почистване заработи нормално:


Под капака още е мешавица от кабели, предстои да ги прибера както се следва.

Вчера след ретро пазара с Драго от Скравена и Стоян пак се хванахме да правим Волга.
Свалих кобиличната ос и притегнах главата. Регулирах клапаните.
Драго врътна една центровка - той е бил инструктор в ДОСО и тия коли ги знае като петте си пръста. Увеличи и разстоянието между електродите на свещите - с новото запалване и мощната искра това е задължително.
Ей, заспа!
Повозихме се, вече има мощност и на газ вдига 80 на 2-ра, което е отлично.
Закарах я на мивка в квартала. Работят цигани и много ми се радват на старите возила, дето им карам. Човекът изпра мокетите, не е за разправяне каква гняз изтече. Вече дори не смърди съвсем отвратително вътре.
Вдигнах се и ходих  на среща на Лада клуба.




Телефонът ми прави чудни снимки на контражур и хилядите забележки по купето не си личат. Все едно, вече Волгата я броим за редовна кола и съм много доволен.
Предстои да я преобуя и да й шием нов салон. Старите седалки са адски гнусни, вчера махнах калъфа на задната седалка. Дедото е разсипал масло на седлаката, а и мишките са успели да гризнат малко от плата.
----
Вчера изпробвах и оригиналната схема без вариатор.
За половин час работа нищо не грее. Значи може и да оцелее без вариатор.

Тия дена я ще я подкарвам по-активно, че нормалната кола влиза в бокса.
----
Имам повод да се похваля!
От Москва дойде една голяма кутия.
Волгата се сдоби с комплект нови пластмаси за салона - всички елементи за таблото и вратите, както и плафон за тавана.
Имам и нова  задна емблема. Тя е специфична само за произвежданите през 1963-1964г. Волги (не с еленче, както е на по-късните, а огледална, с емблема ГАЗ).
Особено ми харесва волана. Произведен е по поръчка на руският интернет магазин Trim Ring във фирма, правеща волани за американски класически автомобили. Резултатът е волан, който изглежда по-добре от оригиналния съветски.
Огромни благодарности на колегата Атанас!

На снимката пръстенът за клаксона си е оригиналния, който дойде с колата, както и емблема, която случайно преди години си взех от пазара в Бояна, като купувах емблеми за Варшавата... Сега влиза в употреба.

[m_g]

Тия дни активно се занимавам с колата.
Поставих новия волан. Старият беше откровено гнусен за пипане. С малко фантазия успях да възстановя и механизма на клаксона.

Стана много по-приятна за каране.
В началото на следващата седмица почваме да претапицираме салона.

В понеделник ми протече цилиндърче на предно ляво колело.
Въобще не съм се и замислял - минал съм по тоя път с Варшавата. Отидох при "старците" и за около 200 лева купих 6 цилиндърчета, УАЗови накладки, маркучи и други разни дреболии по спирачната система. Всичко ново, съвременно руско производство на УАЗ. Това й е хубаво на Волгата, че и до ден днешен не е никакъв проблем да се купят консумативите от магазина.
Ето как изглежда комплекта за едно предно колело:

Подкарах ги отпред - назад. Предно ляво се оказа с български накладки с брезнишко феродо. На другите колела бяха може би оригиналните съветски накладки - изтрити до нитовете. Барабаните обаче нямаха и грам деруги. Супер! Цилиндърчетата бяха за чудо и приказ. Спирачните маркучи бяха нови ненапукани и за сега ги оставих.

Беше:


Стана:


На задния мост се наложи да сменя тръбичките от тройника до цилиндърчетата. Купих за 8,40+14,40 нови за УАЗ - те са същите като на Волга М21.
Регулирах накладките.
С жена ми обезвъздушихме системата.
Спира много добре. Усилието на педала спадна значително и Волгата уверено влачи гумите при рязко спиране. Нищо не тече.

Дадох за пясък, изправяне и боя 4 джанти.
Волгата все по-уверено се движи.

----
За две седмици свърших много работа по Волгата.
Джантите ми ги правиха Римсарт в кв. Мотописта в София.
Това е страницата на фирмата:
https://www.facebook.com/rimsart/?fref=ts
Джантите бяха отпесъкоструени, изправени (доколкото е възможно - примерно някои ръбчета са останаха неперфектни, ама да бях занесъл по-малко скапани джанти). Следва грунд и база + лак.
Ето го албума с работата по джантите:
https://www.facebook.com/rimsart/photos/?tab=album&album_id=553943388146449

В комплект с нови гуми и вентили Волгата придоби доста по-нормален вид, а и вече е напълно безопасна за каране.

Седалките са при тапицера. За временно съм сложил друга предна седалка, която в последствие ще ми бъде диванче в гаража май...

Бяха износени лагерите на предните главини. Отидох в "Снабтех" - Горубляне и купих всичко ново. Големите лагери - ГПЗ (Русия), малките - Koyo (Япония). Нови семеринги и челни гумени уплътненийца. Монтирахме ги със Сашо в Revolution Workshop.
Паралелно научих Волгата да работи на бензин след сваляне и почистване на резервоар и нова сонда от УАЗ (пасва директно).
Та така - с новите спирачки колата се държи много добре.
Записал съм си час за изработка на нова генерация от отпред до отзад. Шумозаглушитлят ще бъде модификация на този за ГАЗ 24 (реже му се задния фланец и се прави нов) + изцяло нови тръби.  Шумозаглушител за 24 все още има на ул. Габрово. УАЗковите грънци не пасват по вид, цвят и форма за 21.
----
Ето какво се получи.
Обута, но с несменени лагери (за това няма тасове на предните джанти):


Главините - долу!


С другата ми съветска машина (и с нея си играх един ден от отпуската).

----
Направихме основен ремонт на двигателя на Волгата.
Защо? Всичко започна с идеята да отстраним течовете на масло. Течеше много и отвсякъде. С моя приятел Стефан свалихме двигателя с цел да сменим графитената набивка на коляновия вал откъм маховика.
Ето го пациента, поставен на стойка и готов за разглобяване:


Оказа се, че картера е удрян и запояван левашки. Колата е оставала без масло. Това е довело до завличане на лагери. Замерването показа, че е коляновият вал вече е с ремонтни лагери - 0,75 на основните и 0,50 на биелните. Разпределителният също е за нови лагери. Ризите са нови, на номинал. Три бутала се оказаха УМЗ (за УАЗ) и едно ЗМЗ (ГАЗ)... Сегментите наредени с ключовете един под друг на 2 от буталата. Имаше и лек луфт в буталните болтове. Навсякъде, където силистренските байовци бяха пипали, си личеше - двигателят е ремонтиран грубо, по "текезесарски".  Слагани са разни крепежи и въобще нямаше нещо да е като хората.
Последва киснене е керосин и баня с водоструйката до придобиване на чист вид:


Както се вижда, блокът е гол. Останалите неща са наредени на пода в халето:


Почесвам се по темето и се сещам, че един добър човек от Гара Яна ми подари части за Волга 24. Разопаковам вързопите. След киснене в керосин се разкрива следната гледка:


Имам си нови колянов вал, както и ризи с бутала и бутални болтове! Но са за Волга ГАЗ 24. Разликата в коляновите валове е в петия основен лагер. На ГАЗ-21 е по-широк, а на 24 е с еднаква ширина като останалите. Съответно на 24 маслогонния пръстен е по-навътре от на 21. Ризите също са различни и не пасват на 21. Но буталата и буталните болтове пасват.
Един колега ми подари нови основни и биелни лагери за 24. След кратък размисъл решаваме да префасонираме блока за колянов вал 24. Съответно следва да се фрезоват блока и петата на петия основен лагер, за да може да влезе маслогонния пръстен.
Блокът го даваме в шлайфбазата в Доброславци за фрезоване на блока и петата, както и за набиване и обработка на лагерите на разпределителния вал. Носим им два комплекта лагери, които са еднакви на 21 и 24. Защо? Ами зашото петите са през милиметър и ако нещо се обърка, трябва да има резервни от всичките размери.
От Доброславци се изложиха. Върнаха блока със скъсана и неизвадена шпилка от блока. Мързяло ги да нагласят база с подлагане и хванали и буквално изскубали оригиналните шпилки от алуминиевия блок. Извадили и ризите. За какво - не знам. В резултат се наложи бате Жоро да им оправя свинщините.
Междувременно нося на Жоро биелите с нови втулки. Жоро Григоров за пореден път е перфектен. Направи ги като по учебник, болтовете влизат плътно.


Нося му и блока. Успя да фрезова скъсаната вътре в блока шпилка и постави ремонтна втулка.
Всички капаци и капачета, на които не е противопоказно ги дадох на пясъкоструйка и прахово боядисване в Оптикомеханичния завод. Направиха ми ги отлично.
Паралелно Драго от Бяла Слатина ми подари картер за УМЗ - 414/417 - от джип УАЗ. Идеята беше да прехвърлим фланеца за щеката за масло на новия картер.
Старият обаче изглежда по-добре, някак си е по-красив и видимо по-старателно изработен. Стефчо изрязва квадрат със сцепеното и заварява на плътен шев нов здрав метал. После пясък и прахово и картерът отново изглежда като през 1964-та.

Почваме сглобяването:


Навсякъде нови гайки и шплентове. Изглежа доста симпатично:


Знаех, че на Варшава, Жук и Ниса и Волга 24 съединителите са взаимозаменяеми. Извадих един от запасите ми. Изненада!
Волга М21 е с по-голям маховик. Беше събота и нямаше начин. В магазина на Ботевградско шосе оставих малко над 200 лева за нов руски съединител Триал с диафрагмен притискателен диск. В интернет има различни мнения за тия съединители. За сега работи добре...
 

Слагаме маслена помпа. Новата УАЗова не пасва на 21цата. Или поне не и със стандартната тръба. Айде слагаме 21цовата.
Лекуваме течовете (нали за това свалихме мотора). Нова немска набивка за Мерцедес. Нови "четворки". Гумени уплътнения. Лек слой уплътнител на Виктор Рейнц. Естествено всичко се реже и напасва на място.


Следва нова водна помпа с капсуловани лагери. Двигателят е сглобен и регулиран на станока.


Кошът е друга тема. Отне ми един ден миене с керосин, обезмаслител, стъргане с шпакла и пръскане с водоструйка, докато остана на метал. Поне 5 кила кал и масло паднаха. Гредата на моста беше буквално запечатана...
Слагаме мотора вътре. На заден фон се виждат гнусните висящи кабели, които в последствие прибрахме в снопове и облепихме с платнено тиксо. Получи се като от завода.


Карбураторът беше разпробит некадърно в горната част на две места. Стефан рециклира един друг карбуратор, който прибихме където трябва и вече имаме оптимална работа на газ и на бензин.


Много важен момент за бъдещото здраве на двигателя е доброто пречистване на маслото. Подарен ми беше комплект УАЗов преходник за пълнопоточен филтър, само за да разбера , че няма място за филтъра в коша на 21. На всичкото отгоре затрих подарения ми преходник и си купих още един. Накрая Стефан даде на познат чертежа и се сдобихме с преходник....


Съответно разкарах филтъра за грубо пречистване, маркучите и останалите идиотщини от коша. Сега цялото масло минава през станартен Ладов пълнопоточен филтър, както е на по-новите УАЗове.

Ето го вече готовия двигател. Оставихме го да работи над 1 ден на празен ход при различни честоти.


Установихме, че датчика за температурата се "побърква"... Но колата не грее.
Покарах я, перфектно работи.
Тръгнахме с жена ми до пещерата "Проходна" до с. Карлуково. Красота, Волгата с 65-70 се носи по магистралата. Налягане на маслото перфектно. Водата и тя на 80 градуса въпреки жегата (сложих 6-лопатна перка от УАЗ, за да няма изненади).
И на връщане....
ПляяаааС! ЛЮС! Две-три експлозии и Волгата умря на разклона за Ябланица на магистрала Хемус.
Звъня за помощ. Отзовават се всички - Стефан, Ясен, Жоро, Сашо, Стани... Кво и е на Волгата? Няма искра. Бобина? Комутатор? Палецът не се върти. Изронило се е зъбното колело на привода на делкото.
Стефан идва с неговото камионче и ни спасява.


Оказва се, че приводът от УАЗ е несъвместим с двигателя М21.
Не, защото са му различни зъбите или размера. Просто мазането му е решено, като в блока има канал 2мм от лагера на вала и се подава масло под налягане към привода. На 21 няма каналче, а на вала на привода е направена маслогонна резба, така че да се качва маслото, което по въдушно - капков път е стигнало до зъбното колело.
Заради липсата на мазане валът на уазовия привод се беше заварил към корпуса.
Стефчо измисли как да го преработи мазането. Купихме нов привод, Ладови втулки за делко (на ВАЗ делкото се маже минимално, но вала е на меднографитна втулка). Стефан изстругова, наби втулки, наряза маслогонна резба в тях... Пробата показа, че вече масло се качва, както на оригиналния 21 привод. Набихме отгоре допълнително грес и масло. Новият привод работи за сега добре и не грее.
Накрая отказа датчика за налягане на маслото. Сложих нов от "Ботевградско", цилиндричен за УАЗ. Е, не отчита и той като хората. Дойде моя приятел Филип със своя Москвич 409. Подари ми камбанка от 1975г, нова. Тя няма грешка и отчита в комбинация с уредите на М21.
   

Смяних и датчиците за отчитане на температура - тип тм-101 в помпата и за прегряване тип тм-104 в радиатора. Пак съветски от 80-те. От бул. Габрово - "Старците". Вече отчита реалните под и около 80 градуса температура.

В добавка Волгата има и чисто нова генерация от край до край, ама за нея ще разкажа в следващ пост.

След всичките приключения двигателят работи чудесно, колата върви много повече, а и има перфектен звук...
----
Волгата успешно мина 1000км разработка.
Разходът на масло е минимален, нивото за тия 1000км беше спаднало съвсем незначително.
Вчера смених маслото и филтъра и я прегледах.
При счупването на привода на делкото Волгата гръмна няколко пъти много силно, явно в генерацията... Новото гърне се е раздуло зачудо и приказ. Ще купя още едно и ще го сменя като това окончателно приключи. Имам лек теч на масло от оста на задвижването на иначе новата бензинова помпа. Там фабрично няма уплътнение и май няма какво да направя. В резултат за 1000 км картера пак се беше омазал. Да са изтекли 50 грама, ама пак стигат за да стане свинщина. Десният фар прави някакви мизерии с масата - един път свети нормално, втори - мъждука... Тия дена ще го лекувам. Стегнахме пиньона на диференциала и сменихме маслото, че не беше сменено. Намаля тресенето на 70-80. Появи се леко виене като върна газта. Износен си е диференциала, ще го правим и него все някога.
Иначе - 21 се оказа кола, много приятна за дълги пътувания. Седалката не изморява. Държи без проблем 90-100км/ч, и то сравнително безшумно. Повече няма какво да се желае от кола от модел, излязъл на пазара в края на 1956г.
Охладителната система се държи много добре. Дори и на стръмни баири и при каране в града, Волгата едвам минава 80 градуса. Реално стои на 75-80. Като е студено, си иска дръпнати жалюзи.
Парното за положителни температури - около 5 градуса, върши работа. Вентилаторът е значително по-ефективен от на Победа - Варшава, и реално спомага за бързото загряване на въздуха в купето. Има  примитивна система за рециркулация (затворен външен люк, отворен вътрешен (от там засмуква) и отворено отопление с включен вентилатор. За 2 км в купето вече се усеща затоплянето.
На газ без проблеми държи 120км/ч. Разходът е около 15/100 газ при каране с 80-90км/ч.
Пак ме мъчи датчикът за налягане на масло. Не показва повече от 2 атм на таблото, а на празен ход падна почти до нула. Нямахме под ръка подходяш преходник да сложим механичен манометър, но вързахме нов уред от Москвич (датчикът ММ-9 се ползва на М-21, и всичките стари Москвичи до 2140 включително). Е, 2 атм. на празен ход и 4 на средни обороти. Значи уредът на таблото не отчита вярно, или тоя датчик не сработва с него. С Варшавата съм го играл - и там смених една торба датчици, докато не сложих полски и работата заспа. Цялата конструкция на тоя датчик е малоумна с мембрана и биметална пластина вътре... Та ще си купя 2-3 датчика ММ-9 и ще сменям, докато не получа стойности, дето да ме кефят. Явно двигателят няма проблем с мазането - нито грее, нито има стружки в маслото, нито не върви.

----
По двигателя останаха малко несменени неща. Кобилиците бяха износени. Търсих, търсих... За 21 не намерих нищо заслужаващо купуване. На всичкото отгоре беше позаминала леко леко и оста им.
Значи, търся комплект.
Намерих ей това срещу 80 лева от склада:




Комплект нова ос с кобилиците, производство на УМЗ и предназначена за Волга 24-10 с двигател ЗМЗ-402. Според каталога оста си е с номер 21-..., а на 24-10 на мястото на крайните шайби и пружинните пръстени при старата Волга са поставени едни допълнителни опори. Всичко друго било ставало, пишат руските другари.
Новите части бяха потопени в течна грес. Следва миене с нафта и прочистване на всяко едно каналченце. Доволно досадно дело.
Прочистих и промих всичко и, махнах опорите и сложих шайби. Слагам цялото нещо и... ГРЕДА! Кобилиците натискат крайчетата на клапаните, не средата. Е@@СИ!
След проверка се оказа, че новите кобилици са подобни по размер на старите.
Само дето едната не беше обработена в завода там, където натиска клапана. Айде направи си сам с шмиргела, фината шкурка... И се сдобих с обработена кобилица.
Гледам цялата ш@@ана ос и беснея. Кога ще купя някаква част, която да монтирам и да заработи от раз?! /Като сменя марката вероятно/
Хванах и пръснах гадта на съставните й части. Обръщам една опора и с една кобилица слагам оста на шпилките. Отвратителното нещо взе, че пасна точно.
Подреждам целия комплект е обърнати опори и се получава това:
 
Бях толкова бесен, че даже клапаните не регулирах съвсем точно, та пак почукват. Нейсе, палих я без капак - маже се, тече масло, работи.
Захлопнах гадното синьо нещо и вчера не съм го пипал.
Ама тая вечер мисля да го покарам ако евентуално работи...
Ааа, сложих нов полски датчик за маслото - под 2 атм не пада. Това ще да е датчика.

[m_g]

Това вече е от днес!
Имам повод за радост! Купих си още една Волга. Този път е черна ГАЗ 21С, тоест експортен модел между 1965 и 1970. Разликите със синята са в по-усиленото шаси, по-различни декорации на вратите, други стопове (стъкълцата са гладки, без каналчетата на М-21М), както и в емблемата на осветлението на задния рег. номер (има еленче на червен фон вместо емблема ГАЗ). Също така радиото има къси, дълги и ултракъси вълни, докато на синята е само с два обхвата - къси и дълги.

Малко история на новата стара Волга.
Колата е работила в Окръжен народен съвет - Ловеч до 1977г, след което е предадена за продажба на търг, каквато е била практиката по онова време за държавните коли. На търга в Ловеч играе бащата на мой колега и я печели за сумата от 4777 лева и 77 стотинки. Така Волгата отива в Плевен и става семейна кола. По онова време чисто нова Волга ГАЗ-24 е струвала 9200 лева, а ВАЗ 2101 - Лада 1200 е била 6100 лева. Трабант е бил 2900 лева. В тоя ред на мисли около 10 годишната Волга е струвала една немалка сума (по талон се води 1977г., а на табелките на 21С няма година на производство, за разлика от на М21М и по-старите). През 2006г. се сдобила с нови номера. Била е в движение до 2010г. Оставили я за известно време пред блока в Плевен без да се кара и децата й счупили стоповете. Закарали я на вилата и през 2011г. я бракували. Отдавна знам за нея и сега я купих.
Колата като цяло е карана не малко, както и повечето стари Волги. Като състояние е доста прилична и най-важното - комплектна. Има не малко по-трагични от нея, които се "реставрират" и после им слагат безумни цени.
Аз смятам да я ползвам за донор и след това да си я оставя за личен кеф. Подът и гредите отдолу са виждали и по-добри времена, а двигателят не е пален от пет години. Злите сили са вилняли из Волгата, интериорът смърди по неповторим начин на мишки и влага, ако и да не е много изяден - има само две дупки на тапицерията на тавана. Седалките и корите са претапицирани в готин виолетов плат, запазена е даже възглавничка от същата материя.  Отдолу е с класически за соца балатум.
Престилките под броните са боядисани в контрастен цвят съгласно шофьорската мода от 60-те и 70-те. Предната е в бяло, задната - червена.

Ето я и нея:
Тук тамън отвиваме брезента, с който беше покрита.
 



Тук вече е на път за София.
"Черната Волга със бял волан" все още е красива!
Тази снимка с птиците ми се получи доста добре:

[Stefcho]

Доста перирети си имал от както си се сдобил с машината. Поздравления, завиждам ти благородно. Имал съм щастието да карам такава машина (надявам се скоро пак да го имам), много е забавно и приятно.
Дано на пролет направим някоя хубава, по-голяма среща, с повечко Волги и да мога да и се порадвам отблизо!
Поздрави за ентусиазма!

[m_g]

Намислил съм до пролетта и каросерията да е изцяло готова. Има да й се сменят праговете и гредите отдолу, защото са правени "селската". Праговете са частично сменени, а гредите са кърпени в предната част. Задни калници от черната идват отлични (сменяни саи изначално са били на линейка някога си). Имам да си взема и две нови задни врати, които също ще сменя, ако моите не успеят да се изправят...
С покупката на втората реално имам всичко необходимо да събера една отлична Волга от двете. 
Планирам синята да се боядиса качествено и без компромиси. Седалките са почти готови, има да се направят на ново корите на вратите и тапицерията на тавана, както и разни други дреболии по интериора.
Ако разчетите са ми верни, би трябвало на Спасовден да мога да изкарам не две, а три коли.
Тази година в деня на шофьора спечелих награда за построеното от мен "Жигули" - ВАЗ 2101. Бях изкарал и Варшавата:


Ще се радвам да направим една по-сериозна сбирка с Волги. Много хора купиха 24ки, а и 21ци в последно време.

[m_g]

Изпробвах Волгата на сняг и лед. Държи се отлично. Качих се на х. Алеко без никакви проблеми въпреки снега.

На фона на нощна София.


Единственото, което не ми харесва, е отоплението. Но при положение, че уплътненията на вратите са станали на смолоподобна субстанция и вътре вее както си иска, май няма за какво да се оплаквам. Уплътненията ще ги сменя след пребоядисването на купето.

[Stefcho]

Не те ли притеснява солта по улиците? Аз спрях да карам ценната техника зимата, защото ламарината изчезва много бързо.

[m_g]

Откровено не ми пука за солта. Нищо няма да й стане от малко каране като за последно. Сега мога да си я карам  колкото и както ми се ще. Януари очаквам да влезе за ремонт на каросерията и се приключва с карането зимата. Като тръгна с нея по парадите, ще й треперя за един никакъв дъжд 
Е, аз и Варшавата предни зими си я изкарвах на сняг като ми се прикара. Още не е мръднала, а е правена преди 7 години. Тия танкове не гният кой знае колко лесно.

В събота ми станаха готови седалките на Волгата. Бях ги дал още юли месец на един приятел тапицер в квартала ми. Той ми беше шил калъфите на Варшавата.
Сега доста ме забави - идеята беше да ги е направил август. Понеже е добър, има много работа за различни хотели и заведения и не му беше до гнусните волгови седалки. А и аз не ги бързах много. Е, потормозих го, ама той ми каза - чакал си и ще почакаш още. Дал съм седалките, дал съм капаро, чакам си. Преди няколко седмици видях как ги прави и  ми стана ясно, че ще се получи нещо интересно. А тая седмица, а другата - стана декември.
Праща SMS - в събота идвай да ги вземеш. Аз  - много се изкефих и ми мина и яд и всичко. Определено си е струвало чакането.
Предната:


Задната:


От старите седалки остана единствено металния скелет. Пружините са заварени, където са били скъсани. Подменени са с нови всички вътрешни слоеве. Нови листове от кокосово влакно, нова вати и пълнежи. Седалките са правени по визията на оригиналните. Отстрани е тъмно сива кожа. Отгоре има ивици бяла кожа. Кантовете също са обшити с бяла кожа върху самия пластмасов кант. Платът е тъмно сив. Да, не са 100% оригинални, но изглеждат отлично и са много приятни за седене.
На предната остава да се сложат едни сиви ламаринки в долната й част, както и да се обшие въжето за хващане отзад и да се монтира заедно с пепелника.
Много съм доволен от резултата - на такива седалки ще отива и професионално възстановена каросерия...

На снимките сивото седи кафеникаво, ама става ясно горе долу каква е схемата. Кожата и бялата, и сивата, е с много приятна текстура и е почти 1:1 с тая, дето беше на колата от 1964 до 2016.
Платът определено пък е по-хубав от съветския. И на гледане, и на пипане. Седях на предната, перфектно се седи. Има си и издутините на облегалката които си ги имаше изначално. Идеята е да дават някаква опора на гърба. И верно е удобно с тях.

Сега съм дал корите на вратите да се правят. Те са по-лесни. Накрая вече като боядисам колата ще сменя и тапицерията на тавана.

[m_g]

Волгата влиза за ремонт на каросерията. Ще се сменят външните прагове, носещите греди до праговете, задните врати, задните калници, броните. Където е изгнила - ще се завари.
Почнах да я подготвям за тази операция.
Свалих задната броня, понеже е удряна. Ще поставя задната броня от черната Волга - донор.


Свалих и теглича - завинаги.


Тегличът и бронята общо тежат поне 35кг. Бронята специално е супер масивна. Неслучайно на М21 точките за повдиганена каросерята с крик са на предната и на задната броня - класическо американско решение, което е рядкостза европейски автомобил.
Cложих стария волан - напукан, и с гнусен калъф - няма драма да се повреди, за разлика от новия волан.


Отидохме и ударно разглобихме задницата на донора.




Калниците ги свалихме със секача. Що бой изяде... Но за около 3 часа два калника и задна броня за демонтирани и готови за нови подвизи.

Често коментираме по темите колко е важно човек да мисли, когато си купува ретро кола. Разликата между кола за повече пари, но стояла в гараж и на евтина кола, стояла навън, е колосална. Синята въпреки е в отлично здраве на фона на черната, която буквално се рони по земята. Външно и двете бяха поочукани и далече не нови. Но отдолу синята е здрава и всичко се отвива. А при черната... Там е бедствие. В крайна сметка, унищожавам комплектна Волга М21, но не ми е жал изобщо. Тя просто си е отслужила своето и става единствено за донор.

Сложих на синята бронята от черната.

Вчера изпробвах Нисата на извънградско. Закарах Волгата за ремонт на купето.
Нисата я бях натъпкал яко с ламарини, 8 стари гуми и какво ли още не.
По баирите си държи 80-85 км/ч без проблем. 100 ги вдига без никакво замисляне. Естествено, вътре е адски шумно, защото няма никаква шумоизолация, а двигателят е в купето. Все едно, аз много се изкефих.
Даде супер нисък разход от 11,5 л/100км, което за такъв фургон си е чудесна стойност предвид 2120-кубиковия двигател. Чехословашкият карбуратор Иков дава хем добра мощност, хем нисък разход - на Варшавата съм със същия и там падам под 10л/100, което е перфектно.
Хората с нормалните коли не спряха да ни се радват на нашата импровизирана ретро колона.


Е, имах и малък инцидент. На връщане Нисата угасна в движение на магистралата в дъжда. Махам капака - мила картинка. Отвил се капака на карбуратора. 4 винта разхлабени много, един изпаднал безвъзваратно Стягам, сложих друго винтче. Паля, пали, обаче не се изфорсира и гасне. Айде пак отвивам... Бре, кво ти стана?! вадя емулсионната тръбичка... Аааа, ми то отвора към човкатна на дифузора е тука, е самата човка не е срешу него. Дифузорът се върти. Намествам, стягам! Газ! 

[m_g]

Волгата прекара лятото и есента при тенекеджията.
Свалени бяха и четирите калника. Оказа се доста по-запазена, отколкото очаквахме. Основните повреди бяха по гредите и праговете. Гредите ги сгънахме на абкант. Прагове успях да си намеря. Подменихме ги. Веждите на задните калници бяха удряни и китвани. Сменихме ги и тях. Имаше по малко изгнило и в долната част на предните кикпанели. Подовете на купето и багажника нямаха никъде изгнило. Вратите също се оказаха здрави. Възстановихме долния ръб на капака на багажника. Калниците и вратите бяха изправени. По предните калници имаше корозия, сменихме няколко изгнили участъка.
В крайна сметка колата си остана с оригиналните ламарини, с изключение на праговете и гредите зад тях. Навсякъде колатае обработена с ръждопреобразувател на Вюрт, качествен епоксиден грунд, цинк и упклътнител за заварки. Тепърва я чака разглобяване, шлайф и всичко на ново.
Сивите участъци са правени.


Има си линия колата.


Оправихме всичките поразии, резултат от удари в гаражна врата и след това шляпане на кит и боядисване върху кривите ламарини.


Предната броня я сменихме с нова. Пу, оказа се пак със забележки.

Ето няколко снимки от процеса:
Долният ръб на задния капак е за смяна, както и на всички други 21-ци.


Беше изгнила по ръба, където се лови предния калник за престилката зад предната броня. Иначе нагоре ламарината не е мръднала. Иначе, старият собственик някога е свалял калниците и обилно е мазал навсякъде с оловен мимиум. В крайна сметка, за 53-годишна кола, карана в България, добре се е съхранила.


Отдясно същият процес.


Нови са фланците, за които се закрепват фаровете.


Вече са ми готови и корите на вратите. Станаха супер и съм много доволен, макар че дълго ги чаках.
Сега продължавам с ново разглобяване и боядисване на Волгата. Би трябвало напролет да е готова за нови подвизи.

[Stefcho]

Браво! Добра работа. Колата наистиба си заслужава! Дано скоро да заблести в целия си блясък!

[m_g]

А дано!
Оня ден свалих от черната левите долни лайсни на вратите.

Оказаха се запазени. При синята лайсната на шофьорската врата някога я е хванала липсата и са сложили самоделна, сгъвана от неръждавейка. Тази на задната врата пък е била преправена от дясна като че ли. Все едно - не е проблем при наличие на донор.

Снощи колегата Петър ме зарадва с няколко детайла, които отдавна търсех. Попълних си комплекта меки вложки за вътрешните дръжко на вратите. При синята предните дръжки бяха сложени от дърво, а пък при черната левите са от Шкода 105/120, а десните - оригинални.

Самите дръжки ги имам нови, остава да дам на тапицера да направи меките вложки.
Чудя се какъв цвят да са - дали да са тъмно сиви, или бели?! Бели е по-красиво, ама май тъмно сивото е правилния цвят. Оригинално бяха бели, но само като си представя да пипна бялата дръжка с мръсна ръка (не е като да няма къде да се нацапаш по М21)...

Седалките на колата са в оригиналната комбинация - тъмно сива кожа, бяла кожа и тъмно сив плат (само на зоната за седене) и бели кантове.


Сивият плат не е оригиналният на квадратчета, но дълго го избирах и ми се струва, че съм уцелил.


Салонът е един от характерните отличителни елементи на модификациите М-21М (експортна) и М-21Л (базова). Както е известно, те се явяват ранна трета серия и са произвеждани само три години - от 1962 до 1965г. След 1965г се произвеждат М-21С (за експорт) и М-21Р (базова).
Та на моята ранна трета серия седалките имат бели ленти от кожа по частта за сядане, докато при по-късните, седалките са опростени и изцяло от плат (кожата остава отстрани). На вратите ранните са с по-сложни орнаменти, докато късните нямат релефната украса и имат по-изчистени лайсни.
Ето я ранната кора с хромираните украси, които така ме кефят на конкретната синя Волга М-21М.
 



Новите кори са в същата тъмно сива + бяла кожа като седалките (има си хас да не са). Оригинално основата е от пресован картон, който се криви от влагата и на никоя Волга май не е запазен в добро състояние.
Тапицерът направи новите основи от шперплат, като всички отвори са разпробити по старите кори. Под кожата има слой вата, а от задната страна шперплатът е облечен с изкуствена материя против влага. Отворите в самата кожа ще си ги пробия, когато някой ден ги сложа на колата.
Лайсните са си оригиналните от Волгата. На снимките не си личи много много, ама лъщят като на дявола окото.
Тапицерът Трайчо бая ме забави - свали лайсните миналия декември и ми даде готовите кори след близо 11 месеца. Колко пъти му звънях и как съм го гонил, аз си знам. Той си има големи поръчки и моите кори си висяха. Но като ми ги даде, веднага му простих за цялото разиграване. Сега има да се шие таван... Да видим там какво приключение ще стане.
Старият си е що годе здрав, ама за 53 години винилът е пожълтял.

[победовод]

Браво,най после ще има ГАЗ 21 добре направена и годна за истинско каране.В последните години  Волгите тотално изчезнаха по пътищата и ретро-мероприятията изискващи движение.Най много да се появят на някой площад или на платен празничен повод в рамките на няколко километра.

[m_g]

Леко полеко проектът се движи.



И вече на филер:




Сега се прави лявата страна.

По отношение на цвета имаме напредък:




По запазения участък от арматурното намерихме фабричния цвят на Волгата. Отговори на нещо, наречено Turquoise Blue - Тюркоазено синьо. Колегата не се стърпя и направи предния капак.
На снимките с телефон трудно може да се предаде точния цвят, но на живо много ми харесва. Има лека зеленикава и петролна нотка.
В крайна сметка М21 имат няколко различни сини цвята и тази изначално ми хареса (както казах, вътре се беше запазил правилния цвят). Този въпросния цвят е от по-ранната цветова гама на Волгите (колата е ранна трета серия, късните са с друго синьо).
Сравнено с отвън, разликата е огромна. Все пак колата е на 54 години и никога не е била пребоядисвана, с изключение на задните калници и праговете.
Ето как изглежда зоната под една от дръжките, сравнена с останалата боя, горяла на слънце.