Поздрави за завръщатето в лоното на собствениците на Волги. Точно 2410 86г. съм ползвал  и аз около 15 г. Това, което си описал, са обичайните проблеми на дълго некарана кола, всичко обаче е решаемо.
 По принцип, ако няма видими язви от корозия по цилиндърчетата и буталцата, с нови пръстенти спирачните цилиндри ще са работоспособни още години наред. Огледай ги добре и смени пръстените. Системата я промий добре със спирт,без значение е дали ще сложиш ДОТ 3 или 4 .
Ако карбуратора е добре почистен,настройката на качеството на горивната смес няма да е трудно.Може да го направи всеки който има малко или повече опит в това.
Делкото с чукче работи с комутатор за контактно транзисторно запалване.Ако твоя комутатор е оригиналния,значи не е вързан в системата.Делката подлежат на ремонт,но условностите са доста.По добре купи ново делко или вържи комутатор ТК 102 на това с чукчето,вариатора не се сменя.

Здравейте,

Следя от доста години форума и ето, че най-накрая се реших и аз да пусна тема за автомобил.
Историята на колата започва с това, че до преди 5-6 години в семейството имахме Газ 24 Волга в която съм се возил от както съм се родил и имам хиляди спомени с нея, но годините и ръждата станаха в поввече и накрая се наложи да замине на вторични. Подтикнат от сантиментални чувства и спомени, миналата година реших, да потърся колкото се може по-запазено купе на разумна цена, да го откарам на село при баща ми и в свободното време да го стегнем и да се возим събота и неделя за удоволствие. След доста търсене и гледане на доста коли накрая открих каквото търсех (или поне така се надявам). В края на Юни месец миналата година най-накрая закупих каквото търсих - Газ 2410 от междинния модел с новото купе и старите врати и табло произведена през 1986г., спряна от движение с цел запазване в частен имот, което налага ходене на Техностест, но и на това ще му дойде времето. По колата има доста работа и поради други задачи и липса на достатъчно време не успях да свърша кой знае какво до момента.
До сега съм направил следното - почистих до метал повърхностните ръжи по вратите и задните калници, обработих ги с ръждопреобразувател и ги грундирах. Когато я закупих на колата беше монтиран карбуратор от Лада, с който се държеше отвратително - трудно пали, работи нестабилно и няма никаква мощност. В кутия в багажника на колата открих цял куп различни карбуратори - няколко от Лада, Москвич и един К126ГМ в отвратително състояние. Купих си ремонтен комплект (в който освен гарнитурата всичко друго се оказа неизползваемо), изрових от мазето стария карбуратор на нашата Волга, разглобих ги, промих всичко и от двата успях да сглобя един работещ. Сложих го на колата, направих реглаж на хлабините на клапаните според инструкциите в книгата (бяха много натегнати), налях пресен бензин в резервоара, смених свещите и кабелите и запалих. Колата работеше що годе добре, но от ауспуха излизаше голямо количество бял пушек. Предишния собственик ми беше споменал, че е правен ремонт на двигателя преди да я взема аз и реших, че може някъде да е попаднало масло в изпускателната система преди ремонта и оставих колата да поработи и да "изчисти". Когато двигателя достигна работна температура и пушеците продължаваха да излизат започна притеснението ми за това какво е състоянието на двигателя. Повъртях се малко в кръг, помислих и единственото решение което открих беше да разпечатам двата винта на карбуратора за настройка. Натегнах докрай двата болта, след което започнах равномерно да ги развивам с по половин оборот всеки, поиграх си малко така и пушека изчезна (или поне доколкото е възможно за стар автомобил). Междувременно изпрах салона, промих охладителната система, налях антифриз и зимата ме застигна. За съжаление не разполагах с подходящ гараж и се наложи колата да преживее зимата на открито. Купих дебело платнище за автомобили, завих я и я оставих в двора на село при баща ми, който се постара да маха снега от и около нея през зимата, а аз започнах да набавям нужните части - предни калници, стопове, фарове, амортесьори и др.
Тези дни с затопляне на времето продължихме с работата по колата. Разглобихме всички спирачни барабани и положението е отчайващо - изтъркани накладки и разпадащи се спирачни цилиндърчета. Реших, че е най-добре да сменя всичко с ново и отидох право в магазина в Хаджи Димитър. Може би тук допуснах грешка номер едно и за това започвам с въпросите:
Купих задни саморегулиращи се спирачни цилиндърчета от Газела и предни обикновени от Уаз (тъй като нямаше други). Доколкото знам тези на уаз-а не са саморегулиращи се и подозирам, че колата ще започне да спира неравномерно. Нейните цилиндърчета са в отвратително състояние и нито виждам смисъл във възстановяването им, нито познавам човек който да може да го направи. Също така в няколко магазина за авточасти не открих спирачна течност dot 3 и взех dot 4, както и предни спирачни маркучи. Знам, че има голяма вероятност да разяде гумичките, но при положение, че сменявам всички спирачни цилиндърчета с нови се надявам, да устиска. Сега тук трябва да вметна, че цялата идея на колата е в бъдеще да се премине към предни дискови спирачки (разгледах темите за дискови спирачки на уаз в офроуд форума) и евентуално заден мост от Волво в комплект с неговите дискове. Единствената причина да ревизирам сега цялата спирачна система е защото на Техностест трябва да отида със 100% оригинален автомобил. Моля за съвет как да почистя най-добре спирачната система. Смятам да напълня казанчето със спирт за горене и с компресор за въздух при разкачени спирачни цилиндърчета да продухам цялата система, като повторя тази операция няколко пъти, след което да монтирам спирачните цилиндърчета и накладки, да налея спирачна течност и да започна обезвъздушаване от най-далечната гума. Правилна ли е тази операция или има и още нещо което трябва да направя?
Моля да ме посъветвате какво да направя и с карбуратора - има ли някой в София или района (колата е в едно село близо до Перник) при който мога да го отнеса за центровка или да откарам колата там? Също така забелязвам, че предните гуми са износени от вътрешната страна и ще ми трябва и човек който да може да й направи реглаж.
Относно запалването - колата е била с електронно запалване - има си комутатор и вариатор, но делкото е обикновено с чукче. Открих в багажника оригиналното електронно делко, поставих го и естествено няма искра. Тези делка подлежат ли на някакъв ремонт или да си купя друго и как да разбера дали проблема е в него (с обикновеното с чукче колата работи без проблеми).
Още от сега трябва да отбележа, че в колата няма да се гони 100% автентичност а по-скоро ще се прави и подобрява да е приятна за ежедневно ползване през топлата част на годината. Ако някъде до момента съм допуснал грешка, казвайте докато е време 
Ето и няколко снимки на колата от миналото лято, все още е в насипно състояние, но само тези имам:

Глоби няма и не може да има. Регистрация си имаш и тя ти е на колата. Това са някакви административни глупости. Лично аз съм правил гражданска и същия ден минавам ГТП. Ако не ми е валидна регистрацията, как тогава ме пускат на прегледа и как застраховам нещо, което не е регистрирано?

Възстановява се автоматично регистрацията,но не веднага.Докато Гаранционния фонд изпрати уведомление в КАТ и те си свършат работата ще мине примерно една седмица и ако караш през това време,ще си без регистрация.
Другия начин е,правиш застраховка,отиваш в КАТ ,подаваш заявление и веднага си с регистрация.За глоби ,поне аз не съм чел да има.

Пратиха ми уведомление по чл.574,ал.10 от кодекса за застраховането,по повод на това че не съм сключил застраховка гражданска отговорност и по чл.574,ал.11 ще предоставят тази информация на компетентните органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.Какво точно значи това?След като сключа застраховка гражданска отговорност автоматично ли ще направят регистрация на автомобила?Има ли някаква глоба?

Да, по-добре не го връщай. Само излишни разправии. Действай си и като стане време плащаш каквото трябва (преглед, застраховка) и отново на пъря.

Те правилата си са старите,носиш малкия талон в КАТ,попълваш заявление,прибират ти малкия талон и колата временно е спряна от движение.Според мен няма смисъл да го правиш,нищо не печелиш,данъка собственост го дължиш и при спрян автомобил.

На Волгата трябва да и правя ремонт,но се оказва че нещата ще се проточат доста.Какви са новите правила за временно спиране от движение на автомобил?

Вчера успях да си отделя ден и да се позанимавам със стари коли.
Преди реставрацията често си правех кефа с Волгата, дори и при -15.


Колата като такава пали от четвърт и няма никакви проблеми по отношение на проходимост или пътно поведение. Много ме дразнеше слабото парно обаче. Въпреки големия радиатор, вътре си беше кучи студ - особено, като я карах без кори на вратите...
Глождеше ме съмнение - дали ще има подобрение след една торба пари за нови уплътнения на парното (смених всички - на кожуха, на въздухозаборника, на вътрешния люк към купето). Всяко едно от тия уплътненийца е по 20-30 лева с доставката. Освен това вече и вратите имат уплътнения, прозорците не хлопат, а вървят в нови мъхести водачи, има уплътнение в долната част на отварящите се стъкла. Нови са и уплътненията на триъгълните прозорчета отпред. Изброявам - всичките тия неща са ми минали през ръцета при сглобяването на колата и бая време и усилия ми отне да върна последните 55 години обратно.
Подът също има яка изолация от битум + 10мм микропореста гума. Таванът е с 6мм микропореста. И това е важно.

Та какво стана вчера? Изкарах Волгата и я разходих едно хубаво из града. Взех и колегата Светльо (той има две М21 в момента).
Оказа се, че Волга М21 може да има парно и дори при температура под нулата и силен вятър, вътре си е приятно горещо. От наблюденията ми - ключово за наличето на парно при М21 е уплътнението на вътрешния люк. Той директно отваря огромно отверстие в стената на въздухозаборника, тоест отворен ли е външния люк, ако този не е уплътнен, почва да вее леден вятър на краката, независимо дали има или не горещо радиаторче (то е след това по веригата).  Руснаците обичат да го затварят тоя вътрешен люк за вечни времена с подръчни средства. В моя случай с ново уплътнение люкът си се затваря плътно и целият въздух минава през радиаторчето. Като сложим, че и кожухът в коша е вече плътен... Абе работи си както пише по дебелите книги.


Позиция 25 е вътрешния люк.
Понеже моята Волга е от 1964г, тя се явява от първите с отопление и за задните пасажери. Има въздуховод назад. Аз обаче не съм сложил гофрето 41, което го свързва с парното, и сега в краката на шофьора отива още повече топло...




Иначе - никакви ядове, всичко е в норма. Даже и жалюзи не съм дърпал - държи си 75-80 градуса. Волгата има много разтоварен и негреещ двигател - по принцип трябва да стане чудо за да вдигне температура дори лятото, за разлика от много други коли от 50-те. Това пък води до слабо парно. В моя случай обаче термостатът работи изрядно и от въздуховодите духа горещо...

Благодаря ти, и аз много й се кефя.
На 09.09. Волгата излезе за първото си истинско пътешествие след реставрацията. Оставихме детето да го гледа баба му, натоварихме се с жена ми и отпрашихме към гръцката граница.
Понеже не обичам изненади, се бях заредил с части и инструменти в изобилие.
До последно довършвах разни дреболии - смених най-накрая старите калобрани с нови и някакви подобни.
Та седнахме си ние на дивана и газ. Волгата без никакви проблеми държи 80-90 км/ч по шосе. Возията е супер комфортна, вътре е просторно. Минахме по 190км в посока - никаква умора, само удоволствие от пътуването.
Причина за пътуването беше сватбата на мой близък приятел. Естествено, возих младоженците, те много се изкефиха, защото знаят Волгата каква беше преди и каква е сега.
Както и очаквах, не се наложи да докосвам инструментите от багажника. Само газ и никакви проблеми. Дори и набивката на коляновия вал държи въпреки сравнително бързото каране. През 1964 никой не е минавал такива дистанции толкова бързо.
Вчера на обед като тръгнахме да се прибираме, реших да изкарам Волгата за малко снимки. Мястото е с. Марикостиново.













МР3 аудиото, което изобретихме с Киро от Смолян, свири супер.
Общо взето, това ще е завършека на този успешен сезон. По една стара кола винаги ще се намери какво да се прави, за да стане още по-хубава. Както се казва - има време. Сега отново съм-запален както обикновено, защото ще си призная, че по едно време ми писна. Всичките трудности по реставрацията са си стрували. Исках Волга - направих си, това е.